Съвременната история на град Перущица е не по-малко интересна и вълнуваща от тази в миналото, като тя започва след освобождението ни от турско робство. Това става на 3-ти март 1878-ма година, когато се подписва мирният договор в Сан Стефано. По-нататък, в годините на 20-ти век, населеното място се преобразува в селище, а основен дял в икономиката заема селското стопанство. В частност лозарството е силно развито, а то и към днешна дата е основен поминък на местното население. Овощарството също е на особена почит в града, но през 1929-та година се случва може би едно от най-важните събития за градската икономика. В селището е сформирано първото за България дружество на производителите на тютюн, а 6 години по-късно се ражда и лозаро – винарската компания или дружество Напредък. Още няколко години по-късно се стига и до основаването на първото средно образователно училище, а в годините на социализма функционират много предприятия, между които и такова за електрически табла.
От 1969-та година Перущица е официално град, а своето самостоятелно съществуване като отделна община започва от 1998-ма година. В историческия музей се пазят богати колекции от ценности и експонати, неразривно свързани с миналото на града. В религиозно отношение няма какво толкова да се каже освен, че населението изповядва православното християнство. Не така обаче стоят нещата в икономически аспект – както бе споменато, лозарството и овощарството осигуряват основния поминък на населението. Произвеждат се много сортове вина, между които и Мавруд, а още в годините на Втората световна война на всяко семейство се пада определена площ лозя за обработване. Ябълки и зеленчуци се произвеждат основно от селскостопанските култури, а благодарение на развиващото дейността си на територията на града едноименно предприятие, можем да се похвалим с едни от най-качествените български вина. От културните забележителности си струва да се споменат няколко храма, първият от които е Архангел Михаил. Той служи като последна крепост на населението срещу османската атака през 1876-та година. Сградата е част от историческия музей, а точно в този храм двама забележителни мъже извършват подвиг, заради който Вазов ги възпява в своята поема за града. Това са Спас Гинов и Кочо Чистеменски.
Мемориалният комплекс на Перущица е открит през 1976-та година, като представлява паметник на загиналите хора от населението във всички по-важни войни. Изграден е на Маньово бордо, а се открива по повод 100 години от избухването на знаковото за страната Априлско въстание. На връх Власевица се намира лобното място и на тримата старци от града, които влизат в ролята на парламентьори с турците и които намират смъртта си там. Няколко са традиционните празници, първият от които е Трифон Зарезан – тогава се прави зарязване на лозите. На 9-ти май се чества със заря паметта на загиналите в Априлското въстание. Най-значим е обаче празникът Къпанки, който се провежда на 20-ти януари и е единствен по рода си на Балканите. Тогава под Чолаковия мост се извършва обредно къпане от страна на всички фамилни зетьове, които са се оженили наскоро за своите съпруги. Прави се с цел момъкът да възмъжее и да има плодовито семейство.
